В наши дни по целия свят се използва думата „какао”, съществувала като kakaw в наречието на олмеките и маите. На езика на ацтеките – Нахуатл, думата chicolatl (чиколатл) се е използвала за „напитка, разбивана с пръчка”, а xocolatl (шоколатл) означава „горчиво питие”. На езика на маите думата означава „гореща течност”. Използваното от различни племена название cacaua atl (какауа атл) означавало „напитка от какао”.
Легендата разказва, че Пернатата змия – Кетцалкоатъл, откраднал какаото от рая и тайно от другите богове го подарил на своя любим народ – толтеките. След като посадил семената на какаото в град Тула (днес - в Мексико), той помолил благоразположените към него бог на водата и богиня на любовта и красотата, да дарят дръвчето с дъжд и с красиви цветчета, за да може то да роди нови какаови зърна. Кетцалкоатъл искал избраният от него народ на толтеките да живее сит, здрав и проспериращ, за да бъде най-добрата версия на Човека – талантлив, работлив, щедър и знаещ.
В науката има противоречиви данни за това къде първо се е отглеждало и използвало какаото. Някои източници посочват Южна Америка, а други – централна и териториите на днешно Мексико. Най-вероятно олмеките са открили, че какаото може да се консумира, наблюдавайки как гризачи ядат какаови зърна. Повечето учени смятат, че те, заедно с племената Мокая, първи са култивирали какаовите насаждения. Археологически разкопки в Хондурас разкриват наличие на какаови остатъци по глинени съдове, датирани към 15-14 век пр.н.е. Предположението е, че в тях е оставяна да ферментира сладката пулпа, обгръщаща какаовите зърна, с цел получаване на алкохолна напитка.
(следва)
All rights reserved
