Автор: Бела Бенова
1544-а е годината, която се цитира, когато става дума за навлизането на какаото в Европа, а именно – в Испанския кралски двор. Първоначално горчивият вкус на напитката, приготвяна по традиционната рецепта на ацтеките, не се понравила на испанските аристократи и приготовлението на какаото претърпяло редица модификации – добавяне на мед, тръстикова захар, ванилия, канела, пипер.
Дълго време Испания е монополист във вноса на какао и не го изнася извън своите територии. Испанците успяват близо век да опазят тайната на „храната на боговете” – когато английски пирати плячкосват натоварени с различни богатства и стоки кораби, ги опожаряват, без да обърнат внимание на чувалите с какаови зърна в трюмовете. За начало на търговията с какао се приема 1585 г., когато първият кораб, натоварен с модерната суровина, се завръща успешно от новозавладените земи на Американския континент.
През 1585 г., на сватбата си с Карло Емануеле I, дъщерята на Филип II Испански внася практиката за консумация на какао в двора на Медичите във Флоренция. Френският кралски двор се запознава с „храната на боговете” благодарение на стратегическата женитба на Луи XIII с испанската принцеса Ана Австрийска през 1615 г. Скоро екзотичната напитка става толкова модерна, че достъп до нея започват да имат все по-широки кръгове от населението.
Постепенно и други могъщи морски държави се домогват до безценното растение и то бързо се разпространява в цяла Европа. В Британската империя какаото се появява по същото време, когато от Средния Изток пристига кафето, а от Китай – чаят, като задълго остава привилегия на висшата класа. През Нидерландските, Балтийските и Португалските пристанища също започва внос на какао и помага за бързото разпространение на „храната на боговете” във всички държави в Европа. Последна от тях е днешната ‘страна на шоколада’ Швейцария, заради планинския си релеф и липсата на излаз на море.
Всички права запазени
