Автор: Бела Бенова
„Дървото на боговете” е било познато на древните цивилизации, населявали Централна и Южна Америка, преди повече от 4000 години. Знае се, че племената Олмеки, Мокая, Исапан, Маи, Толтеки и Ацтеки са използвали плодовете на какаото и са вярвали, че те са им дар от боговете .
В наши дни по целия свят се използва думата „какао”, съществувала като kakaw в наречието на олмеките и маите. На езика на ацтеките – Нахуатл, hicolatl (чиколатл) означава „напитка, разбивана с пръчка”, а xocolatl (шоколатл) - „горчиво питие”. На езика на маите същата дума значи „гореща течност”. Използваното от различни племена название cacaua atl (какауа атл) е със смисъл на „напитка от какао”.
Легендата разказва, че Пернатата змия – Кетцалкоатл, откраднал какаото от рая и тайно от другите богове го подарил на своя любим народ – толтеките. След като посадил семената на какаото в град Тула (днес - в Мексико), той помолил благоразположените към него бог на водата и богиня на любовта и красотата, да дарят дръвчето с дъжд и с красиви цветчета, за да може то да роди нови какаови зърна. Кетцалкоатъл искал избраният от него народ на толтеките да живее сит, здрав и проспериращ, за да бъде най-добрата версия на Човека – талантлив, работлив, щедър и знаещ.
В науката има противоречиви данни за това къде първо се е отглеждало и използвало какаото. Някои източници посочват Южна Америка, а други – централна и териториите на днешно Мексико. Най-вероятно олмеките са открили, че какаото може да се консумира, наблюдавайки как гризачи ядат какаови зърна. Повечето учени смятат, че те, заедно с племената Мокая, първи са култивирали какаовите насаждения. Археологически разкопки в Хондурас разкриват наличие на какаови остатъци по глинени съдове, датирани към 15-14 век пр.н.е. Предположението е, че в тях е оставяна да ферментира сладката пулпа, обгръщаща какаовите зърна, с цел получаване на алкохолна напитка.
(следва)
Всички права запазени
