MILLESIME Ви насочва каква да е поредността на включване на сетивата ни в процеса на дегустиране, за да бъде изживяването максимално удоволствие за нас, а и да можем да извлечем полезна информация за шоколада, който опитваме.
Поради голямата значимост на зрението за човека, добър начин за трениране на другите сетива е провеждането на дегустация на сляпо – със завързани очи или в напълно тъмно помещение. Така, лишени от основния си източник на информация, засилваме способността си да разчитаме правилно тази, постъпваща по останалите сензорни канали.
Когато става дума за храна – това е пренебрегваното сетиво. При все това, в случая на шоколада, слухът ни дава възможност да се насладим на специфичния характер на всеки шоколад и да си направим изводи за технологията на производство, държавата производител, процента и даже сорта какао.
Звуците, които ‘издава’ шоколадът, можем да извлечем от него по няколко различни начина. Добре е да започнем с отчупване – с пръсти или опирайки го в твърда повърхност (маса, чиния), за да чуем звука му с уши. Следваща стъпка е отхапването, при което звукът резонира в устната ни кухина и освен, че го чуваме с уши, можем и да го почувстваме като вибрация. Можем да доловим звуци, както и да усетим вибрациите, предавани от меките тъкани, зъбите и кухините в носоглътката ни, докато дъвчем или смучем парченце шоколад.
Всеки от тези тонове ще е различен за отделните модели шоколад и ни носи не само удоволствие, но и информация. Например при отчупване, звънко ще откънти високият процент какао, спрямо глухия звук на млечния шоколад. Почти без шум ще се отчупи – или даже ще се скъса – ръчен белгийски шоколад, купен на място, в ателието на майстора шоколатиер. С повечко усилие и натиск, и с рязко ‘хруп!’ ще отхапем испански или португалски занаятчийски шоколад, а класическият италиански от Модика ще хрущи с кристалчетата си захар и едросмляното какао.
(следва)
Всички права запазени
